Открих Амели Нотомб с "Биография на глада". Ако трябва да определя книгата с една дума, то тя е "различна". Различна от всичко, което съм чела. Няма начало, край, понякога и логическа връзка. Чете се на един дъх. Говори без емоции за страшни неща. Напипва странни струни и ги дърпа до скъсване...Уж биография на глада, а всъщност анатомия на порастването. Преплитат се толкова много мотиви, че понякога ми се налагаше да спирам след всяко изречение, за да усмиря летящите в главата ми мисли.
Това не е книга, подходяща за морето. Но е подходяща за всичко останало. Стига да не те е страх да видиш себе си в едно изкривено огледало....
стига да не те е страх да видиш себе си в огледалоТО
ОтговорИзтриванеДоста се чудих дали да не го напиша така. Но в крайна сметка реших, че огледалото е изкривено - за всеки в различна степен, предполагам...
Изтриване