 |
| photo credit: Cornfield Shooting via photopin (license) |
Проверих в речника. Дори два пъти, за всеки случай. Да, знам какво значи. Да, разбирам я. Но не си я припознавам. Твоят свят не е моят. Твоята кутийка не е моята. Да, знам, трябва да ме научиш на неща, нали? Защото са важни за твоят свят. Защото искаш да ги знам. Защото искаш да погледнеш в очите ми и да видиш себе си там. За да е гротеска, трябва да е twisted, нали? Не, не си тръгвай, нека ти разкажа...
Искаш да ме научиш. Че не всичко е розово. Че не всички са като мен. Че може да боли. Че може да боли много. Че може да боли още повече. Изглеждам чуплива, нали? А ти искаш да мога да се огъвам. Затова натискаш още по-силно. И още. Виждаш болката, която ми причиняваш. И продължаваш, въпреки че теб те боли повече. Заради това, че теб те боли повече. Знаеш какво да правиш с болката. Но не и с другото. Никога няма да посмееш да ми доставиш удоволствие, нали? Не би могъл да ме гледаш щастлива. Ако съм щастлива, някой би могъл да ме нарани. Което е проблем. Не защото аз съм важна, а защото теб би те боляло повече. Не би могъл да ме гледаш щастлива. Защото и това ти носи болка. Каквото и да правиш, аз ти нося само болка. Дали викам от болка или от удоволствие, за теб е все едно. Стига да викам твоето име. Нямаш представа.....
Да, знам, това не е гротеска. Не е и абстракция. Това е конкретика - абсурдна, пречупена през гротеската, но конкретика. Каза, че не разбирам гротеската, нали? Забрави....та какво иначе е това между нас?
