Безсънно

 Казват, че щастието е в малките неща. Сигурно е така. Обаче, ако питате мен, щастието е в безсънните нощи. Когато не спя, защото докосвам нечии ръце. Когато не спя, защото гледам как някой друг спи, и не искам да изпусна и секунда, Когато не спя, защото стоя, обвила ръце около себе си, ям шоколадови бонбони и водя въображаеми разговори. Въображаеми разговори, които, вероятно, никога няма да станат невъображаеми. Защото ти не се поддаваш на провокации. А аз, освен да провокирам (и да правя баница), май друго не умея. И защото, както многократно ще ти повторя, нямам търпение. Никакво. Не умея да чакам. Няма как да успея да издържа до следващия път, когато се засечем пространствено, за да ти кажа всички онези неща. Пък и това е само половината от проблема. И другата, по-голямата половина е, какво ще правя, ако тази безсънна нощ ми е последната, с всички неизказани неща, непрочетени страници, недокоснати ръце? И неизяден шоколад? Там, където ще отида, няма да ме пуснат с цирка в главата ми, уверявам те. Затова, нека да си поговорим. Сега. Голяма работа, че те няма. Аз ще отговарям вместо теб. 

  Понякога се улавям, че започвам да стъпвам на пръсти. Това е, когато твърде много започне да ми пука за нещо. Или за някого. Когато, вместо да спя, ям шоколад, препрочитам милион съобщения, убеждавайки се как е можело да не ги пиша.Или колко глупаво съм ги написала. Или колко изначално глупава съм самата аз. Тогава, когато се уловя, че стъпвам на пръсти, е моментът, в който е време да счупя нещо - мен, теб, това между нас. Или пък нещо тотално различно и несвързано. Защото моментът, в който започна да стъпвам на пръсти около теб, е моментът, в който аз вече не съм аз, а продължение на собствените ми представи за това, което ти би искал. Не си спомням да си ме молил да мисля вместо теб. Не си спомням да си ме молил да стъпвам на пръсти. Всъщност, изобщо не си спомням да си ме молил. Или да си искал.

  Счупих, знам. С ясното съзнание за това. Но няма да ходя на пръсти. Освен ако....освен ако ти не си имал своята безсънна нощ. Защото щастието в безсънните нощи е единственото, което си струва да замълчиш. Да преглътнеш себе си,собствената воля на вещерската си червена коса и опърничавото си настояване, че всички хора мислят и чувстват в твоя диапазон. Защото щастието в безсънните нощи на другите е единственото нещо, което ще ме накара да стъпвам на пръсти. Около теб. Около себе си. Около света. Защото себе си имам право да счупя. Но щастието в безсънните нощи на другите е неприкосновено. Ти...ти спиш ли тази нощ?